Заболявания: Неврология и психиатрия:
Депресията
Депресията – какво е това?
Депресията (от латински - подтиснатост, угнетеност) е психично разстройство, което може да наруши емоционалното равновесие на човека за продължително време и значително да влоши качеството на живота му (трудова активност, лични отношения и т.н.). Често депресията се появява като ответна реакция спрямо психологическа травма или отрицателно събитие (загуба на близък човек, уволнение от работа). Депресията или болезнено пониженото настроение може да представлява както самостоятелно заболяване, така и проява на много други. Пониженото настроение се наблюдава дори при напълно здрави хора. Депресията е едно от най-разпространените душевни разстройства. По данни на Световната здравна организация от депресия страдат над 110 милиона души в целия свят. През последните години в света се отбелязва устойчиво нарастване на депресивните състояния: от 5% през 1991 г. те са обхванали 11,8% от населението през 1992 г., 17% - през 1994 г. и 20% - през 1998 г. Следва да се знае, че депресията във всички свои прояви е заболяване, което трябва да се лекува, в противен случай то продължава много дълго време и води до инвалидност. Навременното лечение в повечето случаи води до пълно оздравяване.
Симптоми на депресията
Депресията често трудно се разпознава, което се обуславя, от една страна, с погрешното мнение, че да разказваш на други за своите проблеми и невъзможността сам да се справиш с тях е признак на човешка слабост, а от друга страна, с това, че често пациентите крият депресията си с агресивно поведение и/или злоупотреба с алкохол. Отдаването изцяло на работата, активно спортуване или увлечение по видове спорт, свързани с риск и екстремни ситуации, както и пристрастяването към хазарта също така може в определена степен да показва наличието на депресия.
Депресията не е слабост на характера. Доказано е, че при депресия в мозъчните структури, предаващи импулси, се наблюдава дефицит на серотонин.
Най-често болните от депресия изпитват тревога или скръб. Те се смятат за нещастни, безпомощни и забравени. По правило те са раздразнени и недоволни от всичко, което става, нищо не ги радва. Липса или намаляване на апетита, разстроен сън (трудно заспиване, ранно събуждане, повърхностен сън, след който човек не се чувства отпочинал, или кошмарни сънища), загуба на интерес към околния свят, липсата на сили и желание да направи каквото и да е, постоянно чувство на умора, усещането за собствена безпомощност и ненужност, помисли за самоубийство и смърт, чувство за вина – всичко това са признаци на депресия.
Практически при всички болни от депресия се появяват много физически симптоми. Често имат главоболие, виене на свят, неприятни усещания в сърдечната и коремната област, болки в ставите, запек или диария, нарушения на менструалния цикъл, намаляване на сексуалното привличане. Според статистиката над една трета от пациентите, посещаващи общопрактикуващите лекари, страдат от скрити "замаскирани" депресии.
Наред с това може да се наблюдава ангедония (неспособност за получаване на удоволствие), затормозеност, слаба концентрация на вниманието с разсеяност и забравяне, както и "шум и звън" в ушите, главоболие, виене на свят.
Почти половината от тинейджърите, взимащи наркотици, започват да го правят по време на депресия. Всеки ден 15 младежи на възраст от 15 до 24 години и същия брой хора над 60 години завършват живота си със самоубийство поради депресия. Най-ефикасният начин за предотвратяване на самоубийствата е ранното откриване и своевременното лечение на депресиите.
Кога е необходима лекарска консултация?
Според статистиката всеки двама от трима болни от депресия не получават необходимото лечение, защото болестта остава неразпозната.
Депресията е излечима. Обаче трябва да се лекува само от специалист, лекар-психиатър. Много е важно болният да се отнася към депресията като към всяка друга болест. Честа смяна на настроения, дори в рамките на едно денонощие; слабост, отпуснатост и бърза уморяемост; раздразнителност, нарушен сън и апетит, както и необясними неприятни, понякога болезнени усещания в различни части на тялото – всичко това трябва да ви наведе на мисълта за необходимост от консултация при специалист.
С лекаря трябва да бъдете максимално откровени. Подробното описание на състоянието ви ще помогне на лекаря правилно да избере необходимата терапия. Фиксирайте най-малките промени в своето състояние и съобщавайте за тях на лекаря. Такова сътрудничество между лекар и пациент може максимално да ускори излизането от това тягостно състояние.
За диагностика на депресията специалистът използва данните от събеседването с пациента, наблюденията, както и сведенията, получени от близките. Спомагателна роля могат да изиграят специалните психологически тестове, анализът им трябва да се провежда от психолог, накрая правото да определи диагнозата принадлежи на психиатъра.
Пример на един разпространен тест за откриване на депресия:
Съвсем не Значително Достатъчно силно Много силно
1. Понижена устойчивост към стрес 0 1 2 3
2. По-агресивно поведение, ориентирано към външните обстоятелства; трудности със самообладанието 0 1 2 3
3. Чувство за опустошеност 0 1 2 3
4. Синдром на "прегаряне" 0 1 2 3
5. Постоянна необяснима умора 0 1 2 3
6. Раздразнителност, безпокойство, напрегнатост 0 1 2 3
7. Нерешителност при ежедневни ситуации 0 1 2 3
8. Нарушен сън: ранно събуждане, трудно заспиване, неспокоен сън, непреодолима сънливост през деня 0 1 2 3
9. Нетърпение, безпокойство, чувство за непохватност, особено сутрин 0 1 2 3
10. За сваляне на напрежението: злоупотреба с алкохол (или лекарства), повишена активност, изнурителна работа, усилено спортуване, обилно или недостатъчно хранене 0 1 2 3
11. Бъдещето се представя като черно, мрачно и безнадеждно 0 1 2 3
12. Жалост спрямо самия себе си 0 1 2 3
13. Преди в семейството дали е имало: злоупотреба с алкохол, лекарства или наркотици; депресии или суицидално поведение; увличане по дейности, свързани с риск 0 1 2 3
Оценка на теста:
0-13 точки: липсват признаци на депресия
14-26 точки: вероятно се развива депресия, консултирайте се с лекар
27-30 точки: явна депресия, незабавно посещение при лекар
Терапия на депресиите
От всички психически нарушения депресията най-добре се поддава на лечение. Около 80% от пациентите, получили адекватно лечение (с антидепресанти), напълно са се излекували от тази болест.
Медикаментозната терапия остава основен метод за лечение. За лечение на депресиите се използват различни групи антидепресанти, най-често продукти, пречещи на обратното захващане на серотонина, трициклични антидепресанти, продукти пречещи на обратното захващане на норадреналина или допамина. Ефектът на антидепресантите е толкова по-висок, колкото по-силно са изразени (като тежест) признаците на депресия.
Оптималната продължителност на лечението е не по-малка от 8 седмици; при постигнат ефект приложението на антидепресанта може да продължи още няколко месеца или година, тъй като това спомага за предотвратяването на рецидиви. Освен антидепресанти могат да се използват невролептици и/или транквилизатори.
Като предписва продуктите, психиатърът отчита не само особените прояви на болестта, но и възрастта на пациента, пола му, продължителността на заболяването, индивидуалната реакция на болния към лекарствата, наличието или липсата на други заболявания.
Има твърде много психотерапевтични методики, но всяка от тях се основава на вниманието към пациента, на подкрепата му в трудни времена. Да знаеш, че във всеки момент можеш да получиш подкрепа и съвет от човека, комуто вярваш – това е най-същественият психотерапевтичен ефект.
Също така на пациента трябва да се помогне в решаването на социалните и битовите му проблеми. Необходима му е помощ и внимание от близките. Както и да се опитва лекарят да вдъхне оптимизъм у пациента, при постоянни домашни конфликти и социален дискомфорт помощта е много трудна работа.
Физическите упражнения също помагат за повдигане на настроението. Активните упражнения карат мозъка да освобождава естествени вещества – ендорфини, чието действие се приближава до антидепресантите и невролептиците.
_________________
http://skarleta.wordpress.com